2. Изключение от общите правила относно условията и срока за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя
2.1.Практика на Съда на ЕО
С решение по съединени дела С-95/ 07 и С-96/ 07, Съдът на ЕО е отговорил на две преюдициални запитвания във връзка с прилагането на механизма на

 

самоначисляване на ДДС и по-специално за наличието на определени формалности и срокове за упражняване на право на данъчен кредит при приложимо самоначисляване на ДДС. С отговорите си Съдът на ЕО предоставя насоки за тълкуване на общностното право, като приема, че:
•правото на данъчен кредит може да бъде ограничавано с преклузивен срок. Все пак този срок следва да се прилага еднакво за аналогични права в данъчната област, основани на вътрешното и общностното право /принцип на равностойността/, като срокът не следва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно /принцип на ефективността/ упражняването на правото.
•неизпълнението на задълженията, произтичащи от чл. 18, ал. 1, б. „г" от Шеста директива /въвеждане на формалности, които данъчно задълженото лице следва да спази, за да може да упражни правото си на данъчен кредит при самоначисляване/ не може да лиши данъчно задълженото лице от право на данъчен кредит. Това се изисква от принципа на данъчен неутралитет, който налага признаването на право на данъчен кредит, когато са налице изискванията по същество, дори да са налице пропуски във формалните изисквания. Ако данъчните власти разполагат с необходимата счетоводна информация, същите не могат да налагат допълнителни условия във връзка с правото на данъчен кредит, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право.
•според Съда макар тези разпоредби да позволяват на държавите-членки да вземат определени мерки, те все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели /принцип на пропорционалността/. Подобни мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на данъчен кредит. Практика, която санкционира неспазването от данъчно задълженото лице на задълженията за отчетност и деклариране с лишаване от право на данъчен кредит, очевидно надхвърля необходимото за постигане на целта за правилното прилагане на задълженията, след като общностното право не препятства държавите-членки да налагат при необходимост глоба съразмерно на тежестта на нарушението. Неспазването на формалните изисквания на закона би следвало да бъде санкционирано с глоба, а не с отказ на правото на данъчен кредит.
С решение по дело С - 90/ 02 Съдът на ЕО е отговорил на преюдициално запитване относно необходимостта за притежаване на фактура, отговаряща на изискванията за съдържанието на фактурата по чл. 22, ал.3 от Директива 77/388/ЕО като условие за упражняване на правото на данъчен кредит при самоначисляване. Съгласно решението на Съда притежаването на фактура, чието съдържание не отговаря на формалните изисквания на Директивата относно съдържанието на фактурите не може да бъде основание на данъчно задължените лица, прилагащи режима на самоначисляване, да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит.
2.2.Приложение на чл. 73а от ЗДДС
Регламентираното в ЗДДС издаване на протокол, с който се начислява данъка -чл. 117 от закона, изискването за включването му в дневниците за продажби - чл. 124, както, изискването за притежаване на документ който отговаря на изискванията на чл. 114, както и условието за включване на протокола в дневника за покупките за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 72, ал. 2, на практика обвързват упражняването на това право със спазването на редица формалности, което съгласно коментираните решения на Съда на ЕО е несъвместимо с основни принципи на общностното право.
Когато данъчно задължено лице, което прилага режим на самоначисляване, не спази тези формални изисквания на ЗДДС, правото му на данъчен кредит можеше да бъде отказано и на практика беше отказвано от органите по приходите при осъществяване на ревизионен контрол при действащата до въвеждането на новия чл. 73а от ЗДДС правна уредба.
При съобразяване на така постановените решения на Съда на ЕО в ЗДДС е приет новият чл. 73а, от ЗДДС, съгласно ал.1 на който при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато
-доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или
-получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или
-получателят не е спазил изискванията на чл. 72,
ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.